За нас
Баща ми е музикант...Помня, когато отидохме с майка на сватба, заедно с него за първи път. От онези едновремешните сватби, преди 30 години, значи тогава съм била на 3-4 години...
Сватбата беше на чардак...Опъната огромна, военна палатка, приготвени 200 престилки и 200 хавлии за дарувне на всеки гост...Аз бях на масата на музикантите... И музиката засвири...и булката цялата в бяло вдигна чашата си и каза наздраве на своя мъж...Онемях, сякаш влязох в друго измерение и нищо и никой неможеше да ме накара да спра да се взирам в чудото- СВАТБА и да задавам въпроси...1000 въпроса към майка и всички наоколо: -Защо пият вино? Защо се целуват? Защо обиклят така по гостите? Защо татко не си почива вече? Защо ядат пита с мед? Защо булката мие краката на свекъра? Защо...
Помня че майка ми се ядоса и ме накара да отида в колата да си почина малко...
С годините не спирах да се интересувам от всичко, а когато бях гост на сватба, се наслаждавах на всеки миг и попивах... Сега вече, знам отговорите на почти всички въпроси и единственот което всеки път ме изненадва сте точно ВИЕ – влюбените, които винаги сте пълни с идеи...
Не мога да Ви обещая че ще сваля звезди от небето, но ще се опитам, не мога да ви обещая, че няма да има неочаквни моменти, но имам опит и ще се справя с тях...Мога да обещая само , че ще Ви разбера напълно ...Ще вникна във всяко ваше настроение и желание и ще дам всичко от себе си да бъдете щастливи в този ден...
Моята награда ли?
Не мога да я опиша...тя се усеща...усещам невероятна удоволетвореност, когато на края на сватбата баба Радка, или Дядо Гошо ме прегръщат с насълзени очи и ми разказват какво било по тяхното време...
Времената се менят...но не и любовта...тя си е вечна и перманентна!
А дали ще ви съдестваме за шикозно сватбено парти, или типична българска сватба...смисъла и резултата са еднакви...Любовта побеждава! От мен се иска да бъда крсива, усмихната, любезна и разбираща...какво по-лесно от това?
О...как се събрахме като дует със Жоро DJ ли....ами...Има една много хубава българска поговорка: Търкулнало се гърненцето, намерило си похлупак... Милена
